„СТАРУЮ ПЕСНЮ МНЕ СЕРДЦЕ ПОЕТ...”
Владимир Сергеевич Соловьёв (1853-1900 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАРАТА ПЕСЕН В СЪРЦЕТО СЕ ЛЕЙ
Старата песен в сърцето се лей,
старите сънища миг възкресяват,
нейде далече цветя разцъфтяват,
глас на вълшебства звучи и копней.
Приказка чудна при мен долетя,
в нея отново повярвах неволно...
Полъх в сърцето – и сладко, и болно.
Пролет в душата, но чужда е тя.
Ударения
СТАРАТА ПЕСЕН В СЪРЦЕТО СЕ ЛЕЙ
Ста́рата пе́сен в сърце́то се ле́й,
ста́рите съ́ништа ми́г възкреся́ват,
не́йде дале́че цветя́ разцъфтя́ват,
гла́с на вълше́бства звучи́ и копне́й.
При́казка чу́дна при ме́н долетя́,
в не́я отно́во повя́рвах нево́лно...
По́лъх в сърце́то – и сла́дко, и бо́лно.
Про́лет в душа́та, но чу́жда е тя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Соловьёв
СТАРУЮ ПЕСНЮ МНЕ СЕРДЦЕ ПОЕТ...
Старую песню мне сердце поет,
Старые сны предо мной воскресают,
Где-то далёко цветы расцветают,
Голос волшебный звучит и зовет.
Чудная сказка жива предо мной,
В сказку ту снова я верю невольно...
Сердцу так сладко, и сердцу так больно.
На душу веет нездешней весной.
---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, религиозен мислител, философ и преводач Владимир Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев) е роден на 16/28 януари 1853 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1874 г.). Преподава в Московския университет (от 1874 г.), член е на Комитета на учените към Министерството на народната просвета (1877 г.), доктор по философия към Петербургския университет (1880 г.), почетен академик към Императорската академия на науките (1900 г.). Публикува поезия и статии по въпроси, свързани с литературата, изкуствата, обществото и църквата, в списания и вестници като „Вопросы философии”, „Вестник Европы”, „Русское обозрение”, „Русь” и др. Превежда творби на Платон, Кант, Ланге и др. Проповядва утопичния идеал за световната теокрация. Оказва голямо влияние на руската религиозна философия и на поезията на руските символисти. Автор е на философски трудове и литературоведчески трактати като „Кризис западной философии” (1874 г.), „Философские начала цельного знания” (1877 г.), „Критика отвлеченных начал” (1880 г.), „Три речи в память Достоевского” (1883 г.), „На пути к истинной философии” (1883 г.), „Россия и Вселенская церковь” (1889 г.), „Красота в природе” (1889 г.), „Общий смысл искусства” (1890 г.), „Об упадке средневекового миросозерцания” (1891 г.), „Смысл любви” (1894 г.), „Оправдание добра” (1897 г.), „Тайна прогресса” (1898 г.) и „Три разговора о войне, прогрессе и конце всемирной истории” (1900 г.). Умира на 31 юли/13 август 1900 г. в имението Узкое, Московска губерния.